Спомени за войната

Никулин извърши наистина значим подвиг в най-дълбокия, християнски контекст на термина. Той разказа на своите сънародници Истината и публикува малка книга, която обаче промени читателите след нейното излизане. [...] Признавайки правотата на Никулин, ние поемаме отговорността да осъзнаем лъжливостта и безсъвестността на широко приетите представи за Втората световна война, която днес е основен идеологически символ. Никулин ясно демонстрира как съветската власт се е борила с външния враг, превръщайки „свещената война“ в масово унищожаване на руския народ с цел защита на партийния елит.
~ Кирил Александров, историк

Тази книга е впечатляваща! Авторът – научен сътрудник от Ермитажа и доктор по науки – сам е преживял фронтовете на войната. Той споделя опити за убийства и смърт; описва цялата жестокост във военните действия – искрен е както към себе си, така и спрямо цялата съветска армия. Никулин вярва в Бога и вероятно вижда това като форма за покаяние. [...] Книгата му е изключителна: откровена и ужасяваща. Темите в нея са важни части от нашето минало – рядко се пише за тях и малко хора знаят, но те все пак съществуват.
~ Даниил Гранин, писател

„Спомени от войната“ представлява ключовото книжно явление през последното десетилетие - единственото заглавие, което беше трудно достъпно за закупуване. На панаира за нехудожествена литература в Москва посетителите само въздишаха пред щанда: „Никулин? Свърши още вчера“. Продавачите в Ермитажа отчаяно коментираха: „Отдавна го няма; очакваме ново издание.“ При следващия панаир ситуацията се повтори: вторият тираж бе разпродаден още втория ден.
И всичко това стана без никакви рекламни кампании или премиери; хората разбираха за книгата по традиционния начин - чрез приятели и познати.
~ Олга Лебедушкина, списание „Дружба народов“