Божества на съдбата: Архетипи. Праистория. Проявления

Книгата изследва божествата на съдбата в различните митологии, представяйки ги по разнообразен начин – както индивидуално, така и в групи от богини. Някои от тях носят благословия, докато други внушават страх. Те имат силата да даряват живот или да предизвикват смърт; могат да бъдат любящи или наказателни. Всички тези фигури са свързани с древния архетип на Великата майка.

Авторката анализира еволюцията на концепцията за съдба, включително персонификациите й и имената, с които се обозначават съдбовните божества в различни езици.

В книгата са проучени множество мотиви относно темата за съдбата – като предене и тъкане, текстът като материя, възли и връзване за извършване на магии.

Това пътешествие през митовете достига дълбоко до времето на палеолита и неолита, а авторката поставя въпроси относно идентичността на божествата на съдбата: защо те са тринадец женски фигури и какво е тяхното отношение към архетипа на Великата майка.

Мая Александрова е доцент в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, където преподава курсове по общо езикознание и балканско езикознание, както и социолингвистика. Интересите ѝ в областта обхващат митологичните традиции и етнолингвистикaта в широк контекст. Следващите ѝ изследвания ще се фокусират върху митологията на Древния свят - Близкия Изток, Египет, Индия, Древна Гърция и Рим; след това ще разгледа траките също така митологиите на германците, келтите, балтийските народи и славяните по Балканите.

„Божества на съдбата“ представлява значимо произведение в сферата на сравнителната митология от българска перспектива. То може да бъде сравнявано с класически творби като „Златната клонка“ от Джеймс Фрейзър и „Маските на бога“ от Джоузеф Кемпел.