Глобализацията като културен шок

Тактиката на терористичния модел цели да създаде излишък от реалност, който в крайна сметка води до разпадане на системата. Цялото подигравателно отношение към ситуацията и мобилизираното насилие от страна на властите се обръща обратно срещу тях самите. Терористичните действия функционират като деформирано отражение на собственото им насилие и представляват форма на символично насилие, което е забранено - именно това, което системата не може да упражни: нейното саморазрушаване. Поради тази причина всичката видима сила остава безсилна пред малките, но символични жертви на няколко души. В този контекст разпадането на световната система може да доведе до появата на уникалности. Тези уникалности обаче не могат да бъдат определени като положителни или отрицателни; те не са алтернатива за глобалния ред, а съществуват в различен контекст, неподвластен на морални оценки и следователно могат да представляват както добро, така и зло – единствената им абсолютна стойност е разрушаването на рамките на тоталността. Те не могат да бъдат обединени в исторически или всеобхватен процес. Уникалностите олицетворяват отчаяние спрямо всяка доминираща идея, но не са просто противоположна идея сами по себе си. Те създават свои собствени игри с индивидуални правила за играта. Мога да кажа, че уникалността е свързана с невъзможността за обмен между концепции.