Подземията на Сен Жан Д'Акр

След като бурните времена преминат, се надявам да има хора, които безпристрастно и с добри намерения да оценят стойността на всеки творец и всяко произведение от последните десетилетия. Убедена съм, че ИСТИНСКОТО ще продължи да съществува. Вярвам, че делото на Стефан Дичев ще бъде оценено справедливо и ще остане част от българската култура. По време на епохата на официалния патриотизъм той успя да пресъздаде трагични и човечни образи на най-великите българи. Неговите книги излъчват автентичност в думите СВОБОДА и ОТЕЧЕСТВО, неповлияни от моди или обществено настроение...

Стефан Дичев имаше страст към историята, което му носеше голямо удоволствие. Той разказваше историите си по уникален начин. Един летен ден семейството ни беше във Варна за почивка на море. Докато работеше върху книгата си за Александър Македонски, той сподели как я е замислил; за по-голяма яснота направи чертеж в пясъка с пръчка – нарисува кръг и го раздели на много части, обяснявайки взаимовръзките между тях. Това всъщност представляваше структурата или архитектурата на неговата книга - сложна концепция за мен...

Стефан беше мил човек без злоба; не мога да си представя как би се адаптирал днес в нашето злободневие. Може би щеше пак да търси утеха в историята...

Стефан Дичев (1920) е роден в Търново и е съвременен писател с умение да описва значими исторически личности като Раковски и Левски ("За свободата", документален роман I том 1954 г., II том 1956 г.) както и важни моменти от българската история – "Пътят към София" (1962), "Ескадронът" (1968), "Крепости" (1974), "В лабиринта" (1977), "Среща на силите" (1978) , "Подземията на Сен Жан д`Арк" (1988). Тези произведения са претърпели множество издания. Освен това е автор на популярни юношески творби – историческите повести "Рали" (1960), "Младостта на Раковски" (1962) и други подобни, които също многократно са били публикувани.