Когато боговете се смеят

ОТ АВТОРА ЗА АВТОРА

Мирон Иванов споделяше, че автобиографията прилича на документален филм, който се гледа в обратен ред. Когато погледна назад към своите 80 години, осъзнавам, че съм роден на 25 януари 1926 година в селото Дълбоки край Стара Загора, но израснах в Бургас. Там завърших търговската гимназия и вместо да стана счетоводител, започнах кариерата си като учител и едва на 20 години станах директор на прогимназия. Въпреки това не ме задоволи напълно; писателските ми амбиции бяха по-силни и реших да дойда в София за изучаване на български език и литература. Вместо това обаче постъпих във Факултета по стопански и социални науки, защото тогавашната система позволяваше на завършилите търговска гимназия да учат само икономика. Паралелно с образованието си навлязох в журналистиката и останах верен на тази професия до края. Интересувах се от актуалните новини и репортажите от събитията, интервютата с интересни личности и разследванията като журналист. Но страстта ми към писането продължаваше да гори - пишех художествени очерци, разкази и стихотворения; намирах утеха в хумора и сатиричните текстове; размислях върху теми чрез есета... По този начин създадох много произведения, някои от които са включени в различни литературни сборници. През последното десетилетие публикувах книгите: "Бълхите, които изядоха лъва", "Бий, барабанчик!", "Докосване до съкровеното", "Бунтовна кръв" и "От предците до внуците". Вероятно читателите са открили нещо стойностно у мен и моето творчество – затова получих награди като Златното перо от Съюза на журналистите както και три степени орден „Кирил i Методий“, Орден за трудови заслуги , златния медал „Капитан Петко войвода“ сред други отличия. Освен над петдесетгодишното ми членство в СБЖ , бях приет също така във Съюза на независимите български писатели.