Лекции по история на Византия

**Въведение**

Нито едно общество не е проявявало толкова голям интерес към собствената си историография, както средновековна Византия. Въпреки това, византийската история като част от глобалната човешка история остава сравнително нова и недостатъчно проучена наука. Причините за този факт са многобройни. Първо, трябва да се подчертае, че Византия представлявала самостоятелен свят с ограничени връзки със западното човечество, където любопитството към знанието традиционно е било по-силно. Религиозните различия също допринесли за общото пренебрежение на Запада към източната част на Византия. Разединението в църквата създало дълбока пропаст, която трудно може да бъде преодоляна. През Средновековието византийските схизматици били обект на презрение от страна на западните католици; ако разгледате хрониките за кръстоносните походи, ще забележите как византийците биват гледани с омраза и презрение - чувства почти идентични на тези спрямо неверниците.

С настъпването на Ренесанса и излизането на западното човечество от средновековния мрак интересът му бил насочен към класическата древност. Там открили един напълно различен свят – такъв с много по-малко тъмнина и варварство в сравнение с техния предишен живот. За разлика от ограничителността и безпросветността в обществото им под властта на църквата, древният свят представял общество основано върху свобода; светска цивилизация със значимо оптимистично отношение към живота; процъфтяване на науката и изкуствата без привилегии свързани с произхода или кръвта – ограниченията които хората от Средновековието вече осъзнавали болезнено.

Забелязвате ли колко силно продължава увлечението по класицизма до наши дни? То обаче било още по-осезаемо в миналото. Пред величието предоставяно от Античността животът във Vизантия изглеждал маловажен; защото човекът от Запада не можел да намери решения за своите актуални проблеми там — само предразсъдъчност подобна тази при тях самите: общество което не отделяло значение за духовното познание; живеещи под деспотичен режим където църквата и християнството доминирали над мисленето и потискали волята точно както станало в Западния свят.