Христо Цанков-Дерижан 1888-1950 Т.1

Христо Цанков-Дерижан е един от българските автори, които играят ключова роля в изграждането на следосвобожденската ни литература. Роден през 1888 г. в Габрово, той още в ранна възраст проявява интерес към литературното творчество - като ученик в Пловдив редактира "Ученически труд", а по време на студентството си в София работи за хумористичния вестник "Порой". Вдъхновен от руските демократични писатели и под влиянието на творчеството на народния поет Иван Вазов, Христо Цанков-Дерижан осъзнава важността да свързва писателското си дело с интересите на народа. Той заема различни позиции, включително артистичен секретар (1920) и директор (1920-1923) на Народния театър, както и началник отделение по труда при Министерството на търговията и труда (1932-1934). Освен това е главен редактор на списание "Семейство" и всекидневника "Земя".

Творческият му принос е разнообразен и значителен. Изявява се не само като опитен редактор и публицист, но също така пише стихотворения, разкази, повести, романи и критики; редактira антологии и сборници; превежда японска поезия с произведението „Пеперуди. Японска лирика“ (1919), както и “Песен за камбаната” от Фридрих Шилер (1924).

В своите стихове следва традицията зададена от Вазов, а белетристичните му произведения съдържат автобиографични мотиви наред с отражения върху обществения живот в България. Чрез критическите есета „Моите познайници“, представляващи литературни портрети на 16 български писатели, както и „Певецът на селото“, където анализира живота και творчеството нa Цанко Церковски , ясно се виждат неговата обществена ангажираност və чувствителност относно съдбата nа народа.