Постмодерните дилеми на културата

Събраните в този сборник изследвания са плод на усилията през последните години. Те не бяха написани с цел да образуват единна структура, но все пак ги свързва - надявам се - нещо повече от времевия контекст на тяхното съществуване. В действителност разискванията им не следват линейна аргументация и не водят до едно окончателно заключение; вместо това те обикалят около повтарящи се въпроси, които очертават позиция в диалог с концепциите и идеите на споменатите автори – от Хусерл и Плеснер до Рорти, Бауман и Гелнер – която смятам за по-подходяща от останалите. Част от тези есета представляват опит да бъдат приложени и развити идеи, изложени систематично в моята книга "Крахът на идеята за прогреса" (PIW, Варшава, 1991).

Всички текстове разглеждат актуални промени в културата. Спорно е дали става дума за преход към постмодерност или просто за задълбочаване на тенденции в модерността; безспорно е обаче, че края на XX век бележи дълбока трансформация. Един ключов фактор беше крахът на комунизма, който може да бъде интерпретиран като затваряне на века малко преди зададената дата. Тук комунизмът се разглежда като културен проект свързан с модерността и базиран върху специфична концепция за човека и обществото — реакция спрямо социалната модернизация. Завършването на политическия ред легитимиран от този проект бе важно не само политически или икономически момент, а също така културно явление с последствия извън страните под негово влияние.

Тази ситуация радикално преработи политическата карта на Европа и влияе както върху интелектуалния климат там, така и върху категориите мислене. Някои анализатори акцентираха например върху ефекта му във връзка със структурните изменения в Италия или Швеция; Германия пък играе централна роля именно поради своето ново географско положение след присъединяването й към територията някогашната ГДР.

Историята очевидно продължава да тече активно — първоначално изглеждаше сякаш падението на комунизма автоматично означава триумф за либералната демокрация и пазарната икономика; бързо стана ясно обаче колко много трудности възникват при реализиране им. Освен това финализираният край засили антилибералните настроения сред западните общества.

Можем да си помислим как крахът може би погрешно е бил определен като окончателен — особено когато той остава непоклатим в страни като Китай. Напоследък руски избори показаха призракa нa комунизма ,излизащ обратно у нас . Лесно можем да успокоим себе си с мисълта че той няма намерение да се завръща под формата тоталитаризъм , а резултатът от различни политики поражда чувство хладнокровие относно старият елит .

В настоящата ситуация възниква въпрос: необходимост ли са морализаторски подход? Не ни трябвали ли повече принципност чрез строго придържане към ценности? Дали скептицизмът относно абсолютността натрапванетo норми доведе до деморализиране общество?

Изглежда обаче развитието у Полша потвърди успешността друга рецептурам краткосрочното делово представяне навреме избрани представители . И тук настъпиха конфликти между противостоящи позиции-особено недостатъчната готовност правилното взаимодействие среди активистките групировки усложняване реализация планове дефицита историческа памет.

Несъмнено множество фактори допринасят към сложившата се ситуация там . Културная дезориентацията която произлезла след 1989 г., оказала значително влияние наред местни условия глобална европейска динамика оставила полското общество несигурносn обусловило нежелание разрешаваме конфликти острота дилеми ожесточили конкуренции между алтернативные стратегии .

На фона всичко гореспоменато надеждате оставаме оптимистични но яснотата минало продължава ограничавайки свобода бъдеще свеждането добродетелствование индивидуален живот освободена решение сами градим желания свят.