Въображаемият свят на дрогата

"Какви чувства възникват в този момент? Какво се наблюдава?" С тези въпроси започва глава от "Изкуствения рай" на Бодлер, озаглавена "Театърът на Серафим". Моята цел не е да предоставя отговори на тези запитвания, основавайки се на личен опит с наркотиците, който нямам. Вместо това ще проуча влиянието на тяхната употреба върху авторите, които описват такъв опит, и ще размисля за начина, по който в литературата функционира театърът на сенките – пространство, където наркотиците служат като вход към него още от началото на XIX век. Включването им в литературния контекст или неговата периферия представлява културен феномен с дълбок отпечатък върху въображението през съответния период. Под това разбираме набор от идеи, образи и символи – митични конструкции, чрез които индивидите или общностите реагират спрямо реалността около себе си.