Шишарко/ Приказки незабравими в рими

Слънцето свети над леса,
вятърът нежно люлее клоните.
Там, в гъстата дъбрава,
изправен е величествен бор.

Но какво ли от неговите клони
ветровете не откъснаха?
То падна тежко на тревата
и събуди Ежко от сън.

- Виж ти! - каза бодливият му приятел.
Изглежда, че идваш отдалеч.
Такова броня с люспи има само рицар.

А Шишарко се поклони и добави:
Бях на този клон преди малко.
Аз съм обикновено същество.
Иска ми се да бъда смел рицар и славен,
но това не може да стане без крака и ръце –
само с добро сърце е възможно."