Пич, къде ми е страната?

Когато властите успяха да игнорират и заглушат масовото недоволство относно войната в Ирак, един човек се изправи на церемонията по връчването на наградите "Оскар" и пред милиарди зрители нарече главнокомандващия на американските въоръжени сили "фиктивен президент", водещ позорна "фиктивна война". Няколко месеца по-късно неговите думи станаха основната истина за много хора в Америка.

Майкъл Мур е определян като Враг номер едно от т.нар. Глупави бели мъже по света. Той представлява кошмара за богаташите, психопатите с оръжие и лъжливите политици. Изданието "Гардиън" го описва като "будилник", който събужда човечеството от дългата му летаргия, както и като "ритник в задните части" на безразличието. Сега той се завръща с дръзкия въпрос: "Пич, къде ми е страната?"

В тази книга Майкъл Мур има една ясна цел - свалянето на режима. Основният обект на неговата критика отново е човекът, който попадна в Белия дом благодарение на добре подготвената подкрепа от баща си и неговите приятели. Заглавието "Пич, къде ми е страната?" служи като продължение на успешния му проект "Глупави бели мъже", който оглавяваше класациите за документални книги по продажби навсякъде по света. Мур не жалее никого: корпоративни шефове, които експлоатират своите работници; законодатели, които ограничават гражданските права под претекст за безопасност; дори консервативни роднини (да, всеки има поне един), които всяка година развалят вечерята за Деня на благодарността със своите абсурдни коментари.