Севастияновият сборник в българската ръкописна традиция

Изследването разглежда пергаментния Севастиянов сборник, съхраняван в Руската държавна библиотека в Москва, в контекста на среднобългарската ръкописна традиция. В него се извършва кодикологическо и палеографско описание на книгата, както и анализ на текстовете, които тя съдържа; детайлно се изследват фонетичните особености, правописът и промените в морфологията и тяхната употреба.

Севастияновият сборник е ясен представител на източнобългарския двуеров ръкопис. Той показва един уникален тип правопис с дълга предистория, който обаче не е бил наблюдаван досега в изследваните среднобългарски паметници. За изучаващите българската езикова история особено ценен е включеният цялостен текстов вариант.