Венера в Пафос

Книгата анализира филологическото познание като тройна връзка между задълбоченото проучване на текста, неговите въображаеми форми и онова чувство за "запознатост", което прави мисленето адекватно. Завръщането на Венера в родния ѝ Пафос символизира програмно преосмисляне на ролята на филологичното знание. Този подход не черпи своите възможности от "опетняването" на дълга традиция, а по-скоро от разкриването на нейното истинско присъствие. В този контекст основните теми в книгата включват реториката, критика на текста, преводимостта му и градското остроумие, представени като набор от правила кодифицирани в гръко-римската античност.