Българският календар/ тв.к.

Авторът разглежда как човекът, изграждайки чешма за всички, успява да сведе времето от безкрайността до своето собствено съществуване и да ограничи пространството до мястото на неговото творение. Тук става въпрос за висша форма на инстинктите за самосъхранение и продължение на рода – стремежа ни да се впишем в околния свят, във времето и пространството. Поради факта, че времето не спира, а пространството е неизмеримо, осъзнаваме как нашите биологични и емоционални инстинкти всъщност искат да слеят тези два аспекта в нас самите.

Преминаването на индивид или общество от небитието към битието символизира появата на календара. Той представлява първоначалното отражение на човека във времеви и пространствени рамки; именно календарът ни идентифицира сред безкрайността. Чрез него можем да направим вечността поносима за духа си и разбираема чрез възприятията си.

Но защо точно календарът? Времето само по себе си е безкрайно, но съдържа естествени разделения: деня следва нощта; сезони като зима, пролет, лято и есен оформят годината. Също така прострaнството има свои граници: гори, планини реки – това са контурите на човешкия живот.

Човек преодолява понятието за безкрайност с помощта на труда си. Успехът му зависи от конкретните проявления както в бестрайното време така и пространство - синхронизацията с небесните тела играе ключова роля тук.

Свързването между движението им и човешката дейност изисква запомняне на тези движения; така се раждат предвижданията относно трудовите нужди - а именно тук идва концепцията за календара! Календарът служи като работен план – най-простата дефиниция го описва напълно ясно!

Този инструмент е създаден въз основа движението на звездите с цел организиране труда ни; постепенно той придобива независим характер: всеки ден или сезон "разпорежда" действията ни извън нашата воля.

Календарът е източникът, който вдъхновява развитието на науките през историята; освен това той носи философията зад обществото-отговорило със своя народопедагогически подход при проектирането му. Начинът по който структурираме живота си посредством календара определя образованието сред народа - т.е., народна педагогика!

А когато тази педагогическа система достигне перфектност през вековете , то разбираме как цялостният социален организъм ще се развие практически и духовно до значителни върхове: календарната структура копира хармонията в ритмиката над небесните тела – условие необходимо както за устойчивосттa във Вселената , така ѝ сред обществото .