Дунавска България и Волжка България през VII - XI век

Георги Владимиров анализира значим период за българския народ - от VІІ до ХІ век, когато предците ни по Дунав и Волга започват самостоятелен исторически път в рамките на Старата Велика България. Те основават две нови държавни образувания – Дунавска и Волжка България. В техния духовен свят протичат процеси, които оказват голямо влияние върху тяхната съдба.

Авторът подчертава, че българите не са номадски народ, а всъщност водят главно уседнал начин на живот; той подробно разглежда предизвикателствата, с които се сблъскват след заселването си в новите територии. Освен това изследва културното развитие в двете държави и взаимовръзката между двата клона на древнобългарската общност и местните етнически групи, което води до формирането на националния облик на тези земи. Особено внимание обръща на решаващия завой в историята на българите след приемането на новите религии: християнството от дунавските българи и исляма от волжките.

Владимиров демонстрира важността както на Дунавска България, така и на Волжка България за историческото развитие на европейските народи.