Жените, историята и нищо повече

Тази книга разглежда въпроса "Кой е Авторът?" в контекста на историята, за да постави авторката и историците на прехода пред размисъл относно спецификата на историческия занаят. Тя проследява телеологичната линия на идентичността на историци/исторички и се опитва да надмине Фукоянското отхвърляне на интелектуалната автобиография, което е необходимо условие за въвеждане на рефлексивност в историческото съзидание.

Чрез анализиране на културните модели в българската историография по време на прехода, книгата изследва какви фактори пречат за воденето на дебат относно историографското наследство от 70-те и 80-те години. Тя акцентира върху участието в изграждането на културния контекст по време на прехода, който затруднява отказването от реформаторския комунистически дискурс относно идентичността през 80-те години.

Използвайки учебника за прехода като важна платформа за паметта и функциите си в историографията, книгата очертава усилията да се каже "сбогом" не само политическата история, но и традиционния исторически разказ в рамките на една историографска традиция, която смята теорията за ненужна. Въпросът как може да бъде възстановен престижът на историята – загубен сред конкуренцията със социалните науки – остава основното научно безпокойство тези текстове.