Тракийските племена отвъд Дунав

Книгата, която имате в ръцете си, уважаеми читатели, е наистина уникална. Тя е написана преди доста време и поради това днес почти не се познава. Изследователят разглежда събития и въпроси относно историческата съдба на населението в Източна Европа, включително и българите. Публикувана през 1851 година - много преди възраждането на Третото българско царство и дори Кримската война - тя предлага нов поглед върху етническите и политически аспекти на Балканите и северните територии.

Авторът Александър Дмитриевич Чертков е участвал във войните от 1812 г. до 1829 г., след което се посвещава на изследванията като археолог и историк. Придобива значителен авторитет с времето, достигайки поста подпредседател, а после председател на Императорското историческо общество в Русия. Неговият принос към науката е огромен; библиотеката му съдържа редица известни произведения, а колекцията му от заглавия свързани със славистика е уникална.

През 2011 година решихме да публикуваме този текст отново в двуезичен формат – студията ще бъде налична както на български език, така и в оригиналния руски вариант заедно с бележките към нея. С надеждата да предоставим информация по теми все още актуални днес относно нашия произход и историята ни през вековете, целим да осветлим как учените историографи са мислили преди повече от сто години в Русия и Европа – особено интересувайки се как те описват нас, българите.

Чертков представя различна перспектива спрямо мнението на своите съвременници историци или последвалите учени, които популяризират доминиращите теории за произхода на славянските народи. Това издание представлява част от неговото богато научно наследство наред с важните славистични проучвания от онова време.

Тази книга поставя акцент върху група учени с алтернативни гледища относно историята слугували допълнително или кореспондиращо с работата на Чертков – между тях можем да споменем княз Михаил Оболенский , Фадей Воланский , Егор Классен , Себастиано Чампи . За жалост техният труд остава незабелязан сред широката публика под натиска на наложени политически интереси.

За нас – съвременниците българи – тези ранни XIX-ви векови изследвания заслужават внимание именно защото предлагат различна логика при интерпретиране старинните извори за населението в Източна Европа , променяща разбирането ни за собствената ни идентичност .

При анализа предложена тук става ясно че терминологията използвана от Чертков не винаги e консистентната . Например той паралелно ползва "словени" вместо "славяни", което показва служебното значение прилагано тогава . Важно обаче остава факта че той основава своето изследване главно върху именувания характеризиращи “предславянски” период .

Наред с всичко останало „Преселението тракийските племена отвъд Дунав...” провокира значителен интерес даже dnes . Логично ли беше ? Отразява ли реалността? Има ли отношение към случилото се около подготовката за Кримската война?

Българският читател определено проявява любопитство когато стане дума за прародители като траките или мизийците ; затова независимо дали книгата има някакви неточности сама по себе си запазила логична линия argumentaция - миграцията идвайки север посочвайки завоеватели преследвали тeзи древни народности.

От издателя