Андерсенови есенни приказки

Детството на Ханс Кристиян Андерсен преминава в малка, бедна стая, заобиколен от обущарските инструменти на баща си, леглото и сандъка, който му служи за спалня вечер. Въпреки скромната обстановка, дългокосото синеоко момче всяка нощ потъва в безкрайно магическо царство. За него всеки предмет – дори най-обикновената глинена чаша – е живо същество с уникален и загадъчен живот. Това е светът на неговото въображение.

През 1843 година настъпва значителна промяна в живота на Андерсен. Той оставя другите литературни ангажименти зад себе си и се посвещава изцяло на писането на приказки. Именно тук блести истинският му талант. От малък вдъхновен от увлекателните истории от родния си град, Андерсен не се ограничава до простички поуки относно доброто и злото или зли заклинания от вещици и мащехи; вместо това той създава свои собствени приказки със свежа форма, иновативни идеи и нови персонажи.

„Вземам идея предназначена за възрастни и я разказвам по детски, защото вярвам, че родителите ще чуят историята и ще започнат да мислят върху нея.“