Орденът на ясновидците

Камбанарията на „Сейнт Мери ле Боу“ се очертаваше срещу светлината на бледия изгрев, докато из цялата крепост угасваха огньовете на бездомниците. Нощните жандарми, изморени след дългата смяна, се прибираха в участъците си след дванайсет часа преследвания и тормоз. Тези от тях, които не успяха да изпълнят нормите за арести, щяха да понесат недоволството на началниците си; обаче никой от тях не беше дори близо до залавянето на Пейдж Махони.

В района около Личгейт три тела висяха на бесилките. Един бездомник крадеше връзките им за обувки под наблюдението на гарвани с окървавени клюнове.

Бродягите, спящи край Темза, започваха да излизат от канализационните отвори и ровеха пръсти в тинята в надежда да намерят нещо стойностно, останало след отлива.

Хората по улицата поглеждаха часовниците си и тръгваха към метрото с надеждата да получат монета или две от още сънените пътници. Последните купуваха кафе и грабваха сутрешния вестник от будките, като разглеждаха лицата на първата страница без реално да ги виждат. Дълбоко във финансовото сърце на града те носеха копринени вратовръзки като примки около шията си и щяха да печелят нови монети за продължаване на цикъла.

А бездомниците пак оставали без домове, а телата продължаващи своя танц - марионетки в ръцете на своите палачи.