Димчо Дебелянов - обреченият на ранна смърт и вечен живот

Картината на българската поезия през първите десетилетия на ХХ век вече притежава ясно оформени и устойчиви черти, както в своята поетика, така и в съдбата на творците си. Може да се заключи с голяма увереност, че повечето от авторите, допринесли за нея, са били подложени на призива на Достоевски: "Страдать надо!" По един неписан закон и обективни причини те остават далеч от удовлетворението на живота и много от тях попълват редиците на страдащите – несретниците, бездомните и обречените, които никога не успяват да достигнат истинското признание или славата за своето творчество. В този контекст е повече от очевидно, че ако не беше битката при Демир Хисар, талантът на Димчо Дебелянов щеше да бъде сполетян от нов удар на съдбата именно заради неговата предопределеност. Така войната го включва в "Ботевия вариант" за сбогуване с живота - концепция споделена от Стамен Панчев, Илия Ив-Черен, Гео Милев и други. Той е част от тази група творци едновременно вътре в нея и извън нея - Димчо Дебелянов! Обреченият както на ранна смърт така и към вечния живот...