Забравената война 1912 - 1913

В българската история съществува една война, която е достигнала върха на националния ни дух. Тази война утвърди правото ни на собствен избор и вярност към нашите национални идеали, като принуди Европа да признае присъствието на България. Войната обедини стремежа за саможертва, верността и любовта към свободната България, както и грижата за сънародниците ни, оставени в чуждо робство.

Това е Балканската Освободителна война от 1912-1913 година – малко позабравената Балканска война. Само преди сто години...

Преди век България с население от 4 милиона мобилизирала 350 хиляди души само за седмица. С включването на различни формирования числеността надхвърля 400 хиляди. Офицерите и редовите войници носеха в себе си спомена за робството, а възрастта им беше свързана с новосъздадената трета българска държава. Когато народът се обединява в борба по време на тази свещена война, от руините на Царевград Търнов и Велики Преслав до Батак и Панагюрище се раждат смелите полкове на България. Те успяват да разгромят турските сили по линията Одрин-Лозенград само за двадесет дни... Големите постижения произлизат от обикновени хора, които безрезервно вярват в правотата на каузата си.

През последните сто години ние успяхме да забравим много неща.

Забравихме как разкритият мит относно турската мощ бе платен с кръвта на почти 20 хиляди български офицери и военнослужещи при боевете край Бунар-Хисар и Люле-Бургас между 16-ти и 20-ти октомври през 1912 година – повече жертви отколкото всички наши съюзници взети заедно през цялата Балканска война.

Толкова много неща изтрихме от паметта си…

Днешните оценки относно случилото се преди един век често са под влияние на съвременните представи; пропускаме най-същественото или просто не го осъзнаваме напълно. Хората от тогавашната армия бяха непобедими именно защото преди всичко те бяха българи - готови да дадат живота си в името на родината!