Изгнанието и царството

Разказите в сборника „Изгнанието и царството” разглеждат трудността да се чувстваш чужд, дори когато си на родна земя, както и неизменната принадлежност към общество, което е враждебно. С изключителен лиризъм Камю описва красивите, но жестоки пустинни пейзажи на Алжир или тайнствените джунгли на Бразилия. Историята включва френска жена от средна възраст, която попада под магията на Северна Африка; ренегат с физически недъг, който полудява заради агресията около себе си; бъчвар, наблюдаващ упадъка на занаята си; добродушен учител пред дилема между закона и спасяването на живот; скромен художник изправен срещу лицемерието в артистичния свят; и френски инженер откриващ ново семейство далеч от дома.

Албер Камю (1913-1960) е един от най-влиятелните фигури в екзистенциализма както във философията, така и в литературата. Той е автор на романи, разкази, пиеси и есета. През 1957 г. получава Нобелова награда за литература.

Според Жан-Пол Сартр песимизмът му може да бъде определен като „слънчев”, подобно на черните петна по слънцето. Артур Кьостлер пък смята Камю за най-великия измежду тримата велики писатели във френската литература през ХХ век - наред с Андре Малро и Жан-Пол Сартр.

Списание Sunday Times го описва като майсторски написани притчи с мощно въздействие върху мисълта. Разказите са ярки – изпълнени с интензивност и контролирани емоции – които показват не само хуманизма му, а също така осъзнатост за мрачната страна на живота - мнение представено от Observer.