Гласовете ви чувам

Навярно е трудно да се намери друг аналог в по-новата история на българската и европейска литература, където в серия от романи с такъв обхват и художествена мощ три поколения герои взаимодействат както социално, така и морално или личностно. И всичко това – парадоксално, но все пак вярно – се случва именно у нас, където според Хаджийски бащата работи упорито, докато синът чете Шопенхауер в съседната стая; където мъжете и жените заемат отделни места в читалищния салон; а на сцената играят произведенията на Метерлинк. Тук синът на един от основателите на Възраждането вече е ницшеанец, а учениците презират своите учители. Вероятно точно затова художественият опит и духовните преживявания на Димитър Талев при изграждането на цяла романова поредица върху темата за приемствеността между поколенията имат дълбок смисъл за нашата култура.
Тончо Жечев