Под манастирската лоза

Елин Пелин открива неща, които са непознати за другите селски писатели: той представя обикновения, малък и пренебрегван селянин, който живее в непосредствена връзка с природата и има опозиционно отношение към „града“. Тази личност притежава изключително развита душевност и ярки индивидуални черти. Нейният психологизъм и субективност остават още недостъпни за повечето хора. Болката на автора относно съдбата на този герой е дълбока, тъй като осъзнава богатството на човешката му същност. В емоционалната динамика на героите от творчеството на Елин Пелин се крият важни истини за човечеството. Авторът напълно надминава традиционните възприятия за селяните, при които преобладават само идиличната naivnost i спонтанния социален протест.