Обетът на седмината

Въздухът беше топъл и влажен, а Сейлан усещаше, че почти се задушава. Тя притисна ухо към вратата и се заслуша в звуците от другата страна. Първоначално не чу нищо, но след малко долови тежко мърморене и примляскване. Наистина късметът я напускаше този ден. Успя да проникне в замъка, преоблечена като слугиня. Веднага щом направи първите си стъпки, една забързана жена й хвърли парцал и кофа с мръсна вода, заповядвайки й да измие пода. Сейлан прекара близо два часа в почистването на огромната зала. Нямаше избор – не желаеше да бъде разкрита и да посрещне утрото обесена на някое дърво. За щастие бе съчинила достоверна история за себе си и своята роля, а освен това не й зададоха много въпроси. Когато най-накрая успя да избягa, тя се насочи към един пуст коридор с надеждата тайно да стигне до северното стълбище…