Naming and Necessity

Ако съществува нещо, което може да се нарече основно четиво в метафизиката или философията на езика, то това е именно този текст.

От момента на първоначалното му публикуване, „Именуване и необходимост“ оказва значително и все по-усилено влияние. Той пренасочи философското внимание към пренебрегвани въпроси за естествената и метафизичната необходимост, както и към връзките между тях и теориите за референция, особено що се отнася до именуването и идентичността. Чрез критика на преобладаващата тенденция да се разглеждат имената като описания и по-общо да се третира техният референт като функция от Фрегеанския смисъл, могат да бъдат извлечени изненадващо дълбоки последици. Възражда се вече оспорваното разделение между случайни и есенциални свойства - както на отделните обекти (включително хора), така и на категориите им. Оттук произтича нова концепция за науката като стремеж към откритие на същностите на природните видове. Традиционните възражения срещу подобни виждания са адресирани чрез уточняване разликите между епистемична и метафизична необходимост; по-конкретно с учудващото признаване на необходими а постериори истини. От тези идеи, особено от идентичностните твърдения с използването на ригидни обозначители - независимо дали става дума за предмети или категории - следват още забележителни последици относно природата на обектите, хората и видовете; в резултат настъпват силни опозиции например спрямо материалистичните версии за ума.

Тази влиятелна творба, благодарение на която съвременната есенциалистка метафизика получава своя тласък, сега е публикувана с важно ново предговор от автора.