Вещно право

След Освобождението на България, през първата половина на миналия век, българското вещно право беше значително развито както в законодателен, така и в теоретичен аспект. Въз основа на френската система от началото на века страната ни създаде собствена правна рамка за вещите. За съжаление, този позитивен напредък бе прекъснат след 1944 г., когато социалистическото законодателство постави вещното право в периферията поради отказа от частната собственост.

С прехода към демократично управление и особено след приемането на Конституцията през 1991 г., се наложи разработването на ново вещно право. То черпи вдъхновение от предшествениците си до 1944 г., но е повлияно и от развитието в Европа относно законодателството за частна собственост и различните форми на публичната собственост.

Смятам, че е необходимо да бъде изготвен труд върху настоящето българско вещно право, тъй като то разполага с пълна нормативна регламентация. Това означава не само изпълнение на конституционните задължения, но и наличието на завършена правна база подходяща за научни дискусии.

До момента обаче в сферата на българското вещно право не са разглеждани важни аспекти свързани с териториалното устройство и кадастъра за трите фонда у нас. Поради факта, че тези институции оказват сериозно влияние върху субективните права над имоти и недвижими имоти, става необходимо теоретично да бъдат включени в обсъжданията по подобие na европейските практики.
Александър Джеров