Наказателно право: Обща част

Правната система на всяка държава задължително включва като основен неин клон наказателното право. И това е така, защото именно то осигурява универсална закрила срещу престъпни посегателства на обществените отношения, съществуващи в дадено общество.
От друга страна наказателното право е белег за държавност, то е безспорен израз на суверенитета на всяка държава. Възникването на държавата като форма на обществена организация прави възможно регулирането на всички видове обществени отношения с методите и средствата на правото, но и тяхната закрила от държавата.
Като основна характерна черта на наказателното право се откроява изключителното богатство и разнообразие на материята, до която то се отнася. И наистина, няма област от обществения живот, която да не се нуждае от наказателноправна закрила. Следователно разнообразието на наказателноправната проблематика е предопределено от разнообразието на обществените отношения, закриляни от разглеждания клон на правото.
Наред с това следва да се отбележи и още една съществена особеност на този правен отрасъл. Развитието на наказателното право се предопределя от развитието на обществото, но потребността от наказателноправна закрила обикновено се осъзнава от законодателите известно време след установяването или изменението на дадени обществени отношения.
С възникването на съвременните либерални общества след Великата френска революция започва и развитието на континенталните наказателноправни системи. Наказателното право винаги е отразявало най-съществените събития в историята на дадена държава. В това отношение българското наказателно право не прави изключение. Но докато западноевропейските наказателноправни системи поначало са се придържали към класическите възгледи в тази област на правото, то за българското наказателно право е характерно и много силното влияние, което са оказали върху него през втората половина на XX век възгледите, господствали в бившия СССР.
Още с френския Наказателен кодекс от 1810 г. се проявяват две основни тенденции, които по-късно характеризират наказателното право на всички европейски държави.
На първо място за този правен отрасъл е характерен стремежът към пълна кодификация. Това обяснява защо в кодексите се включват
разнородни материи от гледна точка предмета и съдържанието на закриляните обществени отношения.
Втората особеност намира израз в обстоятелството, че от самото начало както законодателно, така и теоретично, се обособяват две основни части на наказателното право - обща част и особена или специална част. В това отношение българското наказателно право не прави изключение, като за него е характерна и тенденцията на непрекъснато развитие и усъвършенстване на общата му част.
Следващото изложение е посветено именно на общата част на българското наказателно право.