Животът на Арсениев

„Понякога, когато се озова в чужд дом, взимам в ръце стар албум. Лицата на хората от избледнелите снимки предизвикват у мен странни и сложни емоции […] Те са живели някога и никъде, всеки с уникалната си съдба и в различно време – облекла, обичаи, характери и обществено настроение от своята епоха […] Сега същото чувство ме завладява, когато размишлявам за миналото си. Дали действително съм съществувал?”
„Животът на Арсениев” е написан извън родината и представлява връщане към най-дълбоките чувства – любовта към родината и триумфа на любовта над забравата. Малцина автори успяват да постигнат такава изразителна сила при разглеждането на миналото, впечатленията и чувствата, които формират нашата същност.

За автора:
Иван Алексеевич Бунин е първият руснак с Нобелова награда за литература; той бил поет, публицист, литературен критик и преводач. Роден през 1870 г. във Воронеж в дворянско семейство. През младостта си работил като редактор и чиновник; дебютният му сборник със стихотворения излиза през 1881 г. Получава Пушкиновата награда два пъти - през 1903-та и 1909-та година, а след това става почетен академик. След болшевишката революция напуска Русия за Франция, където продължава творческата си дейност. Сред най-известните му произведения са „Село”, „Суходол”, „Леко дихание”, „Господинът от Сан Франциско” и романът „Животът на Арсениев”. През 1933 г., Бунин получава Нобеловата награда за литература благодарение на своето майсторство в развитието на традициите на руската класическа проза."