Листопад и други стихотворения

В превод на Кирил Кадийски

В многотомна антология, посветена на руската поезия от времето, когато Иван Бунин, доживял до старини с побеляла коса и изсъхнала фигура, но все още остър в словото си, твърди без колебание, че "прозаикът засенчва поета" при него.

Другият руски Нобелов лауреат в изгнание - Йосиф Бродски - се учудва на факта, че творчеството на Бунин като поет остава недооценено заради акцента върху прозата му. Освен това той отбелязва как пейзажистът Бунин получава повече признание от дълбокия философ и мислител.

Вероятно тези две перспективи представят погледите на миналото и бъдещето. Факт е, че стилът на Бунин не кореспондира с тогавашните тенденции в руската поезия; обаче е още по-значимо да се подчертае неговата дълбока връзка с руската душевност и сетивност, както и с богатствата на руския пейзаж и традиция. Това качество има много по-голяма стойност за един писател отколкото краткотрайното свързване със съществуващи литературни направления – стремеж към който мнозина успяват да постигнат лесно. Но Бунин принадлежи към малцинството автори.

Той е част от ония творци, които уважават наследството си и отказват да се подчинят на актуалността в името на своето бъдеще.
/Кирил Кадийски/