Ключ на българския език

Започната в Одеса през 1858 година и публикувана в Букурещ през 1885, книгата е издадена за пръв път от Киро Стоянов, племенник на Раковски. Печатницата е била типография Г. Ульриха, разположена на Красния переулок, дом номер 3.

Скъпи читателю,
В ръцете си държиш произведението на Г. С. Раковски „Ключ на българския език“. Идеята за тази книга възниква у него през 1857 г. в Нови Сад, тогава част от Австро-Унгария. Работата по нея започва в Одеса през следващата година, а тя е публикувана след смъртта му от неговия племенник Киро Стоянов с намерение да бъде опазена и предоставена на любимия му български народ.

Интересното при Раковски е, че той е известен като основоположник на организирана подготовка за всенародно въстание срещу турското робство и като писател; обаче малцина знаят колко блестящ учен бил той.

В настоящата книга Раковски извършва дълбоки анализи относно структурата и произхода на българския език, доказвайки неговата древност и връзката му със санскритските и индо-зендските езици. Той разглежда старобългарските вярвания във връзка с тези описани в Авеста – свещено писание от Индия. Освен това подчертава значимостта на ранната българска писменост преди Кирил и Методий както и факта, че покръстването на македонските тракийци се случило много преди гръцките покръствания.

Раковски акцентира върху текста на Херодот относно тракийците като вторият най-голям народ след индийците и стига до заключението, че българите са наследници именно тях; името „българи“ предхожда термина „славяни“. Той установява сходството между термините "пея" (певец) и "славя", което води до извода за единството между тракийците και славяните - два народа с общ произход.

Чрез анализа си В Раковски открива фактa как балканските българи никога не губят независимост до османското завоевание; те често призовават сънародниците си отвъд Дунава за помощ против римляните след завоеванията под управлението на Траян. Интересно наблюдение прави той относно победоносните войни начело с Костадин Велики – основателя на Източната римска империя – чиито ресурси идват именно от тракийските земи.
След временното поражение над римската империя по време Юлиан вижда възстановяване чрез Атила или Кубрат като важни фигури сред Българската история.

Анализът касае също така положението при гърците след поредица поражения от Филип Македонски та Александър Велики: техният свят ставал все по-малък около останките от разнообразие населяло Атика управлявано само локално.
Друга интересна тема представляват икономическите практики у гърците: те вземали моделиране светилища у околните народности без развитие към монотеизъм даже чак до времето когато християнството се приема едва пост-Юстинианова época

Критиката към начина по който гърците интерпретират собствена история заслужава внимание например твърденията как сами избрали Александър да ги освободи или нарекли себе си избран народ който носел христовото послание
Освен това анализът включва френската идентичност която съдържа множество славянско население а техните традиции тясно кореспондират с нашите обичаи.
Рakovski e първият историк забелязал споменаване нагалатските войни оцелели через балканска памет отражени многослойността цял век назад.”