Революцията в България 1989-1990

Книгата предлага изчерпателен и детайлен анализ на радикалните трансформации, които се случват по време на перестройката, водена от Михаил Горбачов, във външната политика на Съветския съюз. Обхваща промените в съветско-американските отношения и ситуацията в социалистическите държави от Източния блок, които доведоха до края на Студената война и до мирни либерални революции в Централна и Югоизточна Европа.

В текста се разглеждат специфичните характеристики на „реалния социализъм“ и така нареченото развито социалистическо общество в България, което всъщност не е нито истински социалистическо, нито развито – по-скоро представлява деформирано развитие. Осветляват се слабото имитиране на реформи и преустройство от страна на комунистическите лидери у нас, тяхното идеологическо ограничение и лицемерие, целящи запазване на властта с всички средства. В централната част са представени достойните български интелектуалци, които със своето различно мислене опазват хуманистичните идеи; чрез своята критика и творчество те вдъхновяват гражданската опозиция срещу режима на Живков за свобода, демокрация и човешки права. Разказва се за дисидентите и правозащитниците: техният напредък, идеи, противоречия както успехи така и недостатъци във функционирането на независимите организации. Благодарение именно на тяхната активност „дворцовата революция“ през 10 ноември 1989 г. преминава в динамичен революционен процес , който принуждава комунистическия елит да ускори демократичните промени и да започне преговори с опозицията посредством кръглата маса - стъпка към българския "договорен преход" към демокрация και свободна пазарна икономика.