Български въстания и опити за освобождение от турско иго 1393-1878

Често се твърди, и не само от необразовани хора, а също и от интелектуалци, че след завладяването на България от Османската империя българите са прекарали 400 години в дълбок сън. Според тази версия, единствено Отец Паисий успява да пробуди народа с историята си и така той започва да се възражда, организира три-четири въстания и печели свободата си. Тази интерпретация е представяна дори на гимназисти, но тя е абсолютно неточна и обидна за нашия народ.

Ако българският народ беше действително спал 400 години, той никога нямаше да се събуди – каквито и чудеса да му предложим. Мъртвите народи като асирийците или траките не могат да бъдат възкресени. Истината е друга: упоритият български народ през петстотин години робство запазва своето национално самосъзнание. Всеки ден водят борби – било то заговори или въстания; участват в различни походи; основават комитети; подготвят революции. Бойните действия за освобождение започват още в ранните дни на робството до самото ни освобождение.

При по-внимателно проучване на стари документи, архивни материали и публикации става ясно, че българският народ не е повдигал три-четири пъти оръжието срещу потисниците си, а около четиридесет пъти; участвал е не в два-три похода, а в над петдесет военни кампании против чужди сили; многократно се е борил за свобода.

Настоящата книга има за цел точно това – проследяване на героичната история на българина и българката по време на тези битки. За много от опитите за освобождение знаем малко - нужно е значително време прекарано сред исторически източници у нас за тяхното изучаване. Липсват цялостни трудове по темата освен отделни произведения като „Записките“ на Захари Стоянов или „Историята на Априлското въстание“ от Димитър Страшимиров които разглеждат предимно събитията през 1876 г., без задълбочено внимание към предходните опити.

Статиите написани от проф. Златарски и полк. Краев дават информация относно частичен аспект от проблема , но остават недостатъчни както по количество описаният случаи така й времево покритие . Няма достатъчно работа върху десетки други важни моменти свързани със стремежа към независимост .

Целта ми с този труд e детайлното разглеждане именно на тези забравени страници от нашата история , осветлявайки всички известни (или почти) въстания . Искам текстът ми да бъде достъпен за широка аудитория , което би могло да вдъхнови общественици открият новини факти свързани с миналото ни . Ако постигна интерес у читателя ще смятам задачата си изпълнена успешно."