Българите през V-VII век

През втори век Птоломей споменава племето Бургиони (Бургари), което обитава територията около реките Буг и Днепър. Според „Именника на българските князе“, от 165 година България вече съществува зад река Дунав, където се посочва, че „тези князе управлявали“.

Надписът: „Мизия, тук е и България“ датира от четвърти век и може да бъде намерен на карта, изготвена от Евсевий – автор на произведението „Църковна история“. В този период не е имало държава с име България на Балканите; вместо това терминът "Мизия България" обозначава "Малката България", която представлява продължение на "Стара Велика България" - разположена отвъд Дунав при реките Буг и Днепър.

В 354 година българите са упоменати в „Анонимен латински хронограф“. Йордан, описвайки същото време, поставя местоживеенето на българите над Черно море, западно от Днепър.

След периода на „Великото преселение“ настъпва панонският период за българския народ. През 631 г., след неуспешен опит да завладеят аварската власт в Панония, българите основават Кубратова България – мястото й според Теофан и Никифор е идентично със Стара Велика България.

Формированието на Дунавска България представлява само един по-късен момент в тази историческа линия.

Петър Георгиев