Пътуване до Индия

Главният персонаж в „Пътуване до Индия“ (2010) носи името Блум, подобно на героя от романа на Джойс „Одисей“. Отчаян от европейската бездуховност и лицемерие, след загубата на любимата си и убийството на баща си, който е виновен за нейната смърт, той се отправя към Индия с надежда да намери мъдрост и забрава в тази мистична страна. Началната и финалната точка на неговото пътуване е Лисабон, откъдето пет века преди него мореплавателят Вашко да Гама тръгва да търси морски маршрут към Индия. Времето на велики човешки завоевания и вдъхновяващи колективни усилия обаче вече е минало. Блум предприема своето пътешествие самостоятелно и се връща също толкова сам с песимистичното си прозрение. След редица приключения из важните европейски градове - Лондон, Виена, Прага и Париж - героят или по-точно антигероят в този пародийно-бурлесков роман достига Индия само за да установи същата липса на дух и лицемерие там; осъзнавайки че Изтокът и Западът говорят един общ древен език - този на хищника.

Романът е структуриран в десет песни, които повтарят строфичния формат на „Лузиадите“, известната епическа творба на португалския ренесансов поет Луиш де Камойнш. Творбата на Гонсало М. Тавареш трансформира традиционното западно пътуване към мечтаното Източно пространство в една история за разочарованието.