Хроника на една предизвестена смърт

Габриел Гарсия Маркес споделя в интервю за „Гасета де Куба“ през 1988 г.: „Често съм казвал, че най-голямото удовлетворение ми донесе книгата 'Няма кой да пише на полковника'. Но след като публикувах 'Хроника на една предизвестена смърт', многократно съм заявявал, че тя е моята най-добра творба.“

С появата си през 1981 г. това произведение на известния колумбийски автор привлича значително внимание по две основни причини – изключителният тираж, постигнат чрез едновременното му издаване в Испания, Колумбия, Мексико и Аржентина, както и нарушаването от страна на писателя на литературното мълчание в знак на протест срещу жестокия режим на Пиночет.

„Хроника на една предизвестена смърт“ може да бъде описан като битов роман; но не само. Той има криминални елементи; обаче не се ограничава до тях. Също така съдържа психологически аспекти; но и тук не можем да кажем точно това. Има социални теми; но пак не напълно. Всички тези характеристики присъстват едновременно.

Как преди, така и след публикацията авторът често говори за концепцията зад романа и нейното реализиране. В диалога "Мирис на гуаява" с Плинио Апулейо Сото той разяснява как е чакал три десетилетия преди да започне работа над този роман: „… когато инцидентът се случи през 1951 г., фактите ме интригуваха повече като материал за репортаж отколкото за художествена литература. Но тогава жанрът беше малко познат в Колумбия и аз бях провинциален журналист във вестник, който вероятно нямаше интерес към случая... Истината е, че темата ме завладя чак след години размисли върху нея - осъзнах ключовото: двамата убийци всъщност са искали някой да ги спре." Освен това причините за забавянето имат структурен аспект – историята завършва почти четвърт век по-късно с връщането на съпруга при отблъснатата жена, а краят трябваше да включва детайлно описание самото престъпление. Затова решението било да добавя разказвач – впоследствие стана ясно, че ще бъда именно аз самият – който свободно маневрира между различните времеви линии в романа.

Романът притежава криминален характер (в него протича съдебен процес), затова няма как предварително да разгласим основната интрига без риск от разваляне интереса към сюжета. Читателят сам ще проследява развитието й от начало до край със всички детайли.
Приятно четене!