Паметта на водните кончета

„Паметта на водните кончета” е роман, който разглежда любовта като източник на страдание. Историята описва една дълбока и болезнена връзка, която завършва с раздяла. Текстът е написан с красив и образен език, който силно въздейства на читателя. Авторката умишлено избягва трезвия реализъм. Читателят не успява да разбере истинското име на главната героиня; тя сама си е дала името Надежда, но животът й показва колко трудно е да се освободи от наследството на семейството си. Писателката ненатрапчиво ни запознава със семейството на Надежда, но основният акцент остава върху нейното голямо обичане към Иля - привлекателен и невероятно интересен мъж, който ясно заявява своето нежелание да напусне съпругата си или да започне нов живот с Надежда. Въпреки това тя продължава да го чака и посещава всеки град, в който той я призове за кратка среща. След време Надежда се сбогува с мечтата за общо бъдеще и осъзнава, че макар нещастната й любов да носи болка, тя я е направила по-зряла личност, способна да разбира историята на своето семейство. Все повече внимание в романа получават спомените от детството в Югославия през времето на Тито; почти всички персонажи са свързани с тази някога единна държава. Сбогуването с любовта подтиква героинята към самоосмисляне и размисли относно миналото си.