Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг

Искам да бъда честен - не написах тази история с намерението, че ще я прочетете. Всъщност просто се опитвах да подредя собствените си мисли; аз съм от онези хора, които трябва да видят идеите си на хартия, за да ги осъзнаят напълно. В крайна сметка обаче те се трансформираха в кратък разказ за моето справяне с постепенното загубване на великите умове около мен, как понякога липсата на човек може да бъде усетена дори когато той все още е сред нас и как желая да предам всичко това на децата си. Сега пускам думите ми свободно и оставям съдбата им в ръцете на времето.

Това е приказка за страха и любовта, които често вървят ръка за ръка.

Приказка основно за самото време.

Докато все още го имаме.

МАЛКА КНИГА С ГОЛЯМО СЪРЦЕ!