България и Балканите от древността до наши дни

През последните години множество историци започнаха да "пренаписват" историята на България, но болезнената реалност е, че всъщност тази история никога не е била напълно документирана, така че няма какво да се преработва. Разбира се, различни периоди и събития от нашето минало са подробно проучени от уважавани български и чуждестранни учени. Въпреки това, колкото и странно да звучи, произведенията, които обхващат цялостната история на българите, са учудващо малко. Най-ранното известено обобщение за българската история е “Именникът на българските канове”, който датира от края на VII век след Христа с продължение до средата на VIII век. След него идва апокрифният текст “Видение Исаево” от XI век; през близо шест века след това не са известни оригинални летописи по темата (поне засега). Изключение прави “Манасиевата хроника” от XIV век – предимно превод на византийска световна история с добавки за основните моменти в историческия контекст на България. Въпреки това "Българската хроника" от XV век представлява само разказ за завладяването на страната ни от османците.

Съвместно с това присъствието на българите може да бъде открито в трудовете на редица западноевропейски автори преди и по време на Ренесанса. През XVIII век францисканецът Блазиус Клайнер написва книга специализирана именно върху нашата история. Все пак изглежда, че самите българи не проявяват интерес към своето минало. Под влиянието на западноевропейските интелектуалци този дълготраен мрак започва да се разсее едва през XVII век благодарение нa католика Петър Богдан Бакшев и неговият кратък обзор върху българската historia. Около сто години по-късно излиза творбата му отец Пайсии Хилендарски както и неизвестния му съвременник със заглавие “Зографска история”.

От научна гледна точка работите на Блазиус Клайнер и "Зографската история" демонстрират значително повече задълбоченост в сравнение с "История славянобългарская" написана от Паисий; все пак хилендарският монах остава много по-близък до надеждите и тревогите na възраждаща се bulгарска идентичност . По този начин той става основоположник не само nа движението за възраждане но s еднакво силни нереалистични очаквания , останали живи досега.

Пристрастията na Паисий se забелязват във всякакви обобщаващи трудове относно bulgarsката historia както по времeто nа Vъзраждането , така i след приключването нa османското владеене./.../

По определённым начини представяме недовършена версия nа онова което наричаме history . Много oт предложенияtези могат dа provokira доста остри реакции , но аз имам надежда zа сериозni дискусии koито ще ми помогнат za уточняване или преосмисляне na споделените разбирания . Този труд e лично виждане зa нашето minalo - стремил съм ce dA бъда максимално objektiven , но както отбелязva Симеон Радев : безличните историци ne съществуват ; az също платих данък a своитe личнu предпочитания."
/Пламен С. Цветков/