България между Изтока и Запада

Очаквайте новото заглавие!

Тази книга включва културологични есета, които разглеждат разнообразни, но тясно свързани теми: влиянието на Европа върху българите през модерността; развитието на националната идентичност и национализма в България; формирането на българската национална идентичност в контекста на „високата култура“; образът на Бай Ганьо като двусмислен символ на тази идентичност; ролята и мястото на интелигенцията като носителка на националистическите идеи; състоянието на хуманитарните науки у нас и други. Есетата са написани в различни периоди и отразяват спомени от времето на късния социализъм, така наречения преход и след присъединяването към Европейския съюз.

Вместо да изразява традиционно патриотично възхищение, авторът предпочита критичен и дистанциран подход. Той демонстрира как България се колебае между Изтока — наследството от Османската империя с неговите балкански характеристики, а по-късно и съветското влияние — и Запада, особено Европа с нейните многобройни значения както и САЩ. Книга показва, че тези дилеми не представляват минало историческо явление, а постоянна рамка за разбиране от страна на българите относно себе си и света около тях. В есетата е вложена лична перспектива, а завършвайки книгата, авторът описва със необходимата доза самоирония своя собствен опит през времето и академичната сфера – един път изпълнен с колебания между Изтока и Запада.