Краят на Втората руска революция

В края на 80-те и началото на 90-те години настъпи т.нар. „край на комунизма“, който беше осъден като „престъпен режим“. На негово място се появи новата „истина“ – „демокрацията“ или поне така наречената „нормална държава“. Очакванията от демокрацията бяха свързани с мир и всеобхватен просперитет, но в този период забравихме, че Атинската демокрация от античността е водила до постоянни конфликти; всъщност две години от три Атина е била във война и не съществувал по-дълъг мирен период от десет години.

Днес наблюдаваме, че въпреки разпадането на основната "заплаха за световния мир" като форма на управление, конфликтите продължават да съществуват. Появи се един стар въпрос: Откъде произлиза войната – най-голямото зло в историята? Ясно е, че тя не идва само от "злите" идеологии, а има дълбоки корени, които могат да използват както “добрите” идеи, така и идеологиите на “добрите”. Как през XXI век може да бъде изградена една нация с идеология от първата половина на XX век с помощта на глобалистки сили – ако не чрез война?

Този философско-исторически проблем служи за основа на настоящето изследване относно конкретния исторически контекст: руско-украинските отношения в тяхната историческа дълбочина.