Произход на названията склави и готи, българи и унни

Всеки, който изследва произхода на българите, неизменно попада на въпроса за етнонима "словене", срещащ се в старобългарските текстове, и как той е свързан с термина "склави", използван в гръцките и латински хроники, както и със словото "саклаб" от персо-арабските летописи. Въпреки че темата е обсъждана дълго време, значението на тези термини и степента на тяхната различност или сходство остава неясна за историците и езиковедите.

В съвременността някои учени предполагат единствено въз основа на фонетични прилики, че склави и словене са били две форми на едно название. Тези теории обаче често се базират само на спекулации без сериозни доказателства.

За да разберем значението на името склави, можем да анализираме неговото приложение. От една страна, в хрониките то често се употребява независимо от българите и явно обозначава различен народ. Но има случаи, когато терминът склави включва също така българи. Тези противоречиви примери подсказват, че склави не представлява етноним.

Отношението между българските етноними и понятието склави е ключово за разкриването истината относно произхода на българите. Предположенията за идентичността между словене и склави стоят в основата на много теории относно езика, етническата принадлежност и културните корени както през древността, така и днес. Настоящето проучване разглежда конкретни данни за значение­то на термина склави чрез примери от летописите; макар всички такива случаи да не могат да бъдат изброени напълно детайлно, достатъчно количество информация може да бъде предоставено с цел осветляване връзката му с административната система у българската държава.

Съдържанието касае също названието готи – предшествалото понятие до sklavite — което всъщност служеше като техен синоним. Следователно терминът склави наследява названието готи в историческите извори; освен това при определени източници директно се посочва схожестта между двата термина по отношение към хората зад тях. И двете названия функционират повече като социални категории вместо чисто етнически обозначения ,изразяващи характеристикитe нa държавната администрация сред унионните структури при България . Множество примери подкрепят тази теза в настоящото изследване—подобни систематизации са наблюдавани при стари балканско-малоазийски народности като хети , лувийци , минойци , микенци , пеласги , етруски , мизи , траки , сити или сармати.