Харман

Когато започнах да пиша "Харман", осъзнах, че макар книгата да разглежда добродетелите и недостатъците на героите си, тя може да служи като огледало за всеки един от нас. Какви сме в момента? Какъв човек бихме искали да видим утре или след години? Как сме се движили по житейския си път досега и как желаем да продължим занапред? "Харман" разказва за свободната воля на всеки от нас – правото ни да изберем какво ще бъдем и как ще вървим по своя път. Но това „но“ е подобно на малкото зрънце, паднало от житния клас, което скромно се показва между плявата на хармана. То очаква своето бъдеще. В живота ни също има множество зрънца с нашите желания и действия; те са там и чакат нашия избор.

Думата „харман“ носи различни значения – кръгла площ, където някога е ставала жътва, или количество снопи, които се обработват наведнъж. Стълбата в средата му играе важна роля; тя символизира спомените за хората дори когато животът им приключи. Харманът все още съществува в забравеността на времето; можем да го намерим чрез стълба, ако не е унищожен от натиска на дървоядите.

Нашият харман представлява България – той остава жив толкова време, колкото тече българска кръв във вените ѝ и докато паметта ни остане здрава. Деменцията е сложно заболяване; стълбата в хармана символизира именно тази българска памет до която достигаме. Тук човекът е цялостен - изплетен от ясни нишки чувства и таланти. И ако предишните поколения оценяваха успеха си по плодовете от труда си в хамбарите им, Горун Благун стои като стълб посред всичко това – около него циркулират ценности и чувства, които все още помним въпреки буренясалото пространство около тях.

Този трън-стълб остава там благодарение на корените на силните духове у нас – сили които оцеляват (докога?). Без него трудно би било харманът (паметта) да продължи съществуването си.

"Харман" предлага Божествено отражение през призмата на седемте смъртни гряха така че ние да не отклоняваме българския път към човечността: както казва авторът: „Протегнатата ръка за помощ не трябва само да взема – нужно е партньорство“. С бедността не измерваме само материалното недостигне - важното тук e духовната ни пустота!

Ако сте загубили посоката си и искате пак сами себе си откриете, прочетете тази книга."

Явор Спасов актьор