Някой очаква те в рая

„Някой очаква те в рая“ е произведение от XXII век, което предлага грандиозна фантастична концепция, свързана с далечното минало и достигането до нова Вселена. Това е динамично пътешествие през времето и пространството, в което смисълът се извайва от хаоса и сияе в различните нюанси на любовта – към родители, живи същества, мъдрост и сродни души. Читателят, способен да навигира из този променлив свят на идеи и чувства, може да изгражда собствено разбиране за живота.

Юлия Попова описва книгата като нестандартна творба, която комбинира свободата на интерактивния експеримент с уютната атмосфера на домашното четене. Според нея прочитането ѝ наподобява скачане на любопитна бълха сред богатствата на Александрийската библиотека; сякаш похапвате медена пита с разнообразие от вкусове. Кънчо Кожухаров определено оставя у нас чувство за празник.

Янчо Чолаков подчертава известността на Кожухаров сред почитателите на научната фантастика. Той признава че е запознат със всичките му произведения и преводи по темата. Въпреки това авторът продължава да го учудва всеки път – независимо дали става дума за фантастика или друга форма литература. „Някой очаква те в рая“ го впечатлява не само със своите художествени достойнства но най-вече с тематичното си многообразие: космология, магия, народопсихология (с значителни успехи) и любов към животните; всичко това представено с човешка топлота.

Според Юри Илков (Генерала), творбата обединява фолклорното разказване с интелектуален есейизъм и включително научна фантастика - предизвиквайки философски размисли около паметта и опасностите от забравяне човешката природа пред технологичния напредък; а всичко това е пропито с дълбока културна осведоменост.

Особено интересно ми се струва анализът върху пророческия аспект от „Макбет“. Авторът разглежда исторически контекстове чрез литературоведска перспектива , добавяйки психологическа интерпретация. Той акцентира върху принципа какво означава действително създаването — процес започнал вече който ще продължи занапред. С думите: „Коварството е честно , а честността – коварна“, той ни предоставя ключовете както за самото произведение така и за писането въобще.

Не би трябвало нищо в книгата да остане недостъпно за читателя; но все пак споделям една мисъл от любимия ми Станислав Йежи Лец: "Пишат ме да пиша ясно даже за сержантите."

Един енциклопедичен автор трябва внимателно да избере нивото си спрямо аудиторията.
Николай Акимов