Житни поля, кървави хълмове

Монографията на Анастасия Каракасиду, озаглавена "Житни поля, кървави хълмове: преходи към националното в Гръцка Македония, 1870-1970", се е утвърдила през последните години като значимо произведение в сферата на съвременната историческа антропология. От момента на издаването й през 1997 г. до сега тя е преведена на множество езици, включително и "македонски" в Скопие, но не и на гръцки – поради чувствителността около темите, които разглежда. Книгата анализира важни аспекти от процеса на грецизиране и национализиране в Егейска Македония между ХІХ и началото на ХХ век.

Това изследване предлага дълбочинно представяне на насилствената история на региона чрез лични разкази и сблъсъкът между различните национални интереси. То обхваща социалните промени, трагедиите сред бежанците и всичко онова, което формира съвременния облик на Егейска Македония. Авторката задълбочава проблематики свързани с властовите структури и насилието; проучва съдбата както индивидуални личности така и цели общности.

Каракасиду смело обсъжда въпросите за славофонното население без да избягва термини като "българи". Тя основава своите заключения върху богат документален материал, който е натрупвала години наред. Въпреки че работата й представлява обективен анализ, тя става жертва на остри балкански националистически реакции - особено у дома в Гърция.

Авторката получава статус „персона нон грата“ дори сред академичните среди там. В Република Македония пък опитват да присвоят нейния труд с патриотичен акцент. Международният успех на книгата произтича именно от нейното универсално послание срещу тесногръдия nationalism.

Изданието й предизвикало сериозен скандал при публикуването му англоезично – под натиска от гръцкото правителство първата версия била спрята във Великобритания , след което монографията видяла светлина благодарение Чикаго Юнивърсити Прес . По време on борба за правото си да говори свободно Каракасиду получила заплахи за живота си .

Днес преподавателства в Уелсли Колидж близо до Принстънски университет , а положението й остава относително сложно у дома . Нейната работа значително допринася за разширяване разбирания ни относно историческите съдби na хората in Egейската Македoния , предоставяйки уникална перспектива върху сложностите na national integration and homogeneity a regiona n Southeast Europe during the XX century which led to significant transformations and human tragedies common to all Balkan nations .