Вестници и вестникари. Книга за българския печат

Българинът и днес, преди да посегне на хляба сутрин, първо взема вестника. Не го прави от добро положение. Неволята е научила хората тук, на Балканите, че тяхната съдба силно зависи от „голямата политика“. Тази привързаност към политиката и медията се е превърнала в почти неизменна част от нашия национален характер – тя вече е залегнала в самата ни същност. И вероятно ще остане такава, докато трябва да оцелеем „въпреки историята“, както казва Райко Алексиев.

Така че - независимо дали за добро или зло - ние сме нация с "вестникарски" дух... А това как ще оцелеем зависи и от записаното днес и утре в българската литературна традиция.

Тази българска литературна традиция представлява основния учебник по журналистика; нашите велики предшественици са най-добрите учители както по професионално умение, така и по гражданско поведение.

Всеки един от вас, млади колеги, трябва да има стремежа не само отлично да познава тази българска литература, но и да остави свой отпечатък – своя дума или изречение там; защо не цела страница?

Както гласи известен цитат: „Кой ако не ти? Кога ако не сега?“