Защо скочих

Ако успеех да достигна моста, болката щеше да отмине. Трябваше просто да стигна до него и безизходицата щеше да приключи. Тази мисъл постоянно се въртеше в главата ми - многократно, докато пътувах по магистралата: "Достигни моста и страданието ще спре. Няма надежда. Просто желая смъртта си. Стигни до моста."

Когато накрая достигнах най-високото място на "Тауър Драйв", паркирах автомобила и спрях. Бях изключително спокойна, уверена в решението си. Чувствах мир, когато отворих врата, излязох от колата и тръгнах към парапета.
Пристигайки при бетоновия ръб, чух някой да ме зове: "Госпожо! Госпожо!"
Не обърнах внимание на зововете, поех дълбоко въздух и... скочих."