Дневник по Балканската война

Никола Сотиров Додов е роден на 21 юни 1873 г. в град Дупница. Информацията за неговите родители е оскъдна; известно е, че те са починали скоро след Освобождението на България през 1878 г., оставяйки Никола и още две сирачета - брат му Димитър и сестра, чието име не се знае.

На 18 септември 1912 г. младши подофицер Н. Додов бива мобилизиран в състава на 14-а опълченска дружина от 14-и Македонски полк към 7-а пехотна Рилска дивизия. На следващия ден той е назначен за писар в управлението на дивизионната област, позиция, която запазва по време на Балканската война и Междусъюзническата война. В този период продължава да води стенографски дневник, започнат с бележките от археологическия конгрес. След подписването на Букурещкия договор (28 юли 1913 г.) Н. Додов получава звание старши подофицер и е върнат обратно във своята част за демобилизация.

Когато България влиза в Първата световна война, той отново бива мобилизиран и на 12 септември 1915 г. пристига като писар в щаба на 7-и опълченски полк.

След трагичния край на войната Н. Додов се завръща към цивилния живот с нова активност, особено в местното представителство на Българското туристическо дружество (БТД). Записките му по време на военните действия започват с общата мобилизация от 17 септември 1912 г., където става ясно как служебният живот поражда у него дълбока морално-етична дилема: патриотичното възпитание противоречи на убежденията му като пацифист и инстинкта му за самосъхранение. Той открито признава пред себе си: "Много ми тежи фактът, че не мога да помогна повече за Отечеството си; готов съм да дам живота си за свободата на Македония, но ме смущава идеята да убивам хора или особено да се бием." Подобни размисли могат да бъдат намерени из текста многократно; ценността им идва от наблюденията върху механизмите зад тиловото осигуряване – аспекти често пренебрегвани пред фронтовите проблеми. Завършекът разкрива дълбоката скръб сред народа след поражението.