Усмиряване на разума: Преустройството на БАН 1944-1953 г.

Тази книга разглежда личности и събития от преди повече от петдесет години. Необходимо е оценките в нея да не бъдат използвани от настоящите критици на Академията. Убедена съм, че в трудните моменти, през които преминава България, академичните институции играят важна роля за опазването на науката и нейното развитие.

Изследваният материал се основава на документи от Централния държавен архив и Научния архив на Българската академия на науките. Анализирани са фондовете на Министерството на народната просвета, Комитета за науки, изкуства и култура, както и ръководните органи на комунистическата партия. Включени са протоколи от заседанията на Управителния съвет и Постоянното присъствие в Академията, дневници по клонове, доклади и стенографски записи от общите събрания, оценки при избора на нови членове и стенограми от някои научни дебати. Също така са проучени различни финансово-административни отчети и научна кореспонденция. Особено значими документи се намират в личните архиви на Георги Димитров, Тодор Павлов и професор Спиридон Казанджиев. Кадровите досиета на българските учени предоставят уникален поглед върху ситуацията.

Научният архив към Българската академия е особено богат след 1948 година; обаче липсват данни за 1946-та и 1947-ма г., включително протоколите за избор на нови членове – традиционно публикувани документи. Информацията относно научната политика през първоначалните години след 9 септември 1944 г. е оскъдна дори в Централния държавен архив.