Непознатата Волжка България

Непознатата Волжка България

Волжка България представлява друга значима българска държава от Средновековието. Тя е многократно по-обширна в сравнение с Дунавска България, дори и през периода на нейния разцвет при цар Симеон. Често я наричат страната на "външните", "великите" или "сребърните" българи. Причините за успеха ѝ се крият в добре организираното социално устройство и справедливото законодателство, което позволява бързото присъединяване на съседни номадски племена и народи към нейните територии. В края на IX и началото на X век, Волжка България обхваща значителни части от Евразийския континент - северно от Карско море до Каспийско море (известно като Българско), както и между устието на река Ока и устието на река Енисей.

Днес тази част от историята продължава да живее като духовен и етнографски регион, включвайки основно Татарстан, Чувашия, Башкорстан и други близки области с мюсюлманско и християнско население. За съжаление, много хора в Дунавска България не са запознати с „другата“ страна; учебниците по история често пропускат информация за нея въпреки активното участие на жители от Волжка България в шеването на самарското знаме и тяхната роля във Руско-турската освободителна война.

Историческото възникване на Воложката България е свързано с миграцията на Котраг – синът на Кубрат – през VII век от Приазовието към северните земи. Според византийските хроники: “Котраг премина реката Танаис (Дон) и се установил срещу първоначалния брат..!” Вероятно става дума за Бат Баян – неговият по-голям брат – който тогава попада под властта на хазарите.

Първоначално племената водени от Котраг заселват предимно районите около реките Дон и Донец. Десетилетие след това те напускат тези места под натиска на хазарската заплаха и се насочват към река Волга, чието име вероятно произлиза от етнонимa "българи". Много важно стратегическо място става зоната където Волга пресича реката Кама - един от нейните източни притоки.